7 трика да учите детето да се облича самостоятелно

Обличането на малко дете е сложен казус, с който е наясно всяка майка и всеки татко на хлапенце над 6 месеца – възрастта, в която то започва да се върти, да лази, дърпа, лапа ръчички точно, когато се опитвате да облечете камизолката с тесни ръкави, в която миниатюрните пръстчета не се провират.

Да мрънка, хленчи, нервничи и плаче с глас, но и да се забавлява с вашите несръчни опити да облечете блузката без копчета през главата. Детето не издържа да закопчаете всички тик так на бодито, да пристегнете пелената под панталонките, да добавите пуловер…

А най-голямата мъчнотия е през зимата, когато трябва да му навлечете обемисти дрехи за разходка – капризничето ви е осигурено, а разходката пред провал.

Тогава си мечтаете за онзи слънчев ден някъде в бъдещето, в който детето ще стане независимо и ще си се облича спокойно самичко по всяко време на годината, докато вие си допивате кафенцето преди на излезете...

Нека този ден бъде днешният! След дълги месеци неравна борба с илиците и жилетчиците, помагаме с каквото можем, така че без проблем детето да се научи да се облича самостоятелно още на 2 - 2,5-годишна възраст:

1. Започнете „обучението“ със… събличане

Още, когато е съвсем малко, детенцето с ловки и светкавични движения сваля шапката и ръкавиците, разтърсва се и съблича якенцето. Номерът със събуването на обувките и чорапите си е класика – прави го поне по 40 пъти на ден още от 8-9-месечно, така че движенията са му добре познати.

Когато се приготвяте за лягане, оставяйте детето само да съблича всичко от себе си (без памперса! Важно беше да уточним това), като лекичко му помагате, ако се наложи. И му говорете: „Ето, сега се събличаш сам/а, а като пораснеш още малко, ще се обличеш пак сам/а, защото вече ще можеш и ще си голям/а.“

По този начин то ще свикне с движенията и ще добие навик да се съблича само още когато е на 1 годинка и 2-3 месеца. Защото децата разбират всичко от най-ранна възраст, убедени сме!

2. Дрехите – на една ръка разстояние

Приготвяйте дрешките, които ще носи, на спретната купчинка до него, и когато стане от леглото, започнете обличането, като обяснявате във всеки един момент какво точно правите: „Обуваме гащите, като първо промушваме едното краче, после другото; обличаме ризката, обуваме панталонките, закопчаваме копчетата.“ Ако прецените, може и да го изпеете!

Когато дрешките са винаги под ръка, детето може да посегне само да пробва да облече нещо и да свикне с целия процес. По време на обличането се старайте детето да не е раздразнено, напротив – погрижете се да е в добро настроение, като пеете песничка, галите, масажирате, разказвате нещо, така че детето да възприема обличането като нещо приятно и забавно.

Ако по някаква причина то се дразни и капризничи, забравете стихчетата и песничките, пробвайте с игра – кажете: „Нека сложим шапката с ушички, с която приличаш на Мики Маус, шалчето, с което си като принцесата от приказката…“

 И поощрявайте при всеки правилно обут самостоятелно чорап – това си е нов успех. „Браво на теб, добро дете, много добре се справи и си послушно!“

3. Гърнето е ваш помощник

Снимка: Guliver / iStock​

Докато приучвате детенцето да пишка и ака в гърнето, можете да се възползвате и да го помолите след това да пробва да вдига самичко и гащите, и панталоните.

Запасете се с търпението, защото наясно сте – обличането за вас е рутина, а за него е действително трудно.

Винаги го хвалете, когато успее в която и да било от дейностите около гърнето. А когато не успее, не се ядосвайте, не му се карайте, за да не го отблъснете – това би забавило обучението по обличане.

4. Давайте личен пример

Децата на 1-2-3 години много обичат да подражават на мама и тате във всичко, освен това разбират всичко, дори неща като за какво служи обувалката. Обличайте се пред него, като направите така, че то да види в какъв ред точно и как се случват нещата с ръкавите, крачолите, чорапите, ботушките, закопчаването.

Може да играете на „Кой ще се облече по-бързо“ – също действа.

5. Копчетата са просто… играчки

Нека то ги възприеме точно като такива. Вместо да притискате детето на годинка с една ръка да не мърда прекалено много, докато се опитвате да закопчаете бодито върху памперса, кажете: „Ш-ш-ш-ш-т, тихо! Чуй как щракат копчетата!“ Хлапето се ослушва, замълчава и спокойно се чува: щрак, щрак, щрак! Работи, заклеваме се! А след време навикът ще подейства и то само ще прави щрак-щрак.

6. Цип – не просто нова дума

Децата от съвсем мънички се заглеждат в ципа на суитчъра ви, лапат ципа на своето якенце, изобщо, наясно са за какво служи, и, докато ги учите на думата „цип“, можете да ги научите и как да го вдигат и свалят. По много пъти – това също е игра! Когато пръстчетата им укрепнат достатъчно, те ще могат да се закопчават с него, трудното е само докато втъкнете една в друга двете страни – те няма да се справят с това, но към 2-години вече ще успяват.

7. Връзките за обувки са най-трудни

Така е и до 3-годишна възраст че и повече забравете, че детето може да се научи да се връзва само. Но можете да улесните обясненията как се нанизват и връзват, ако имате детска книжка с дупки и връзки, които се промушват в дупките – тя е добра тренировка за сръчност.